Първа седмица в града на белия замък
Измина вече една седмица от престоя в Залцбург и вече почти научих транспорта и хубавите места. А те са навсякъде около него, понеже навсякъде има планини. Не помня точно какво се случи, освен че се запознах с много хора от навсякъде по света, чак дори и от Бутан. Тук просто по всяко време на денонощието някой идва да се запознава с теб. В моята специалност Design and Product Management преобладават испаноговорящите, а в съседната специалност франкофоните… какъв късмет. Има и двама от Белгия, но те в Белгия говорят по хиляда езика, така че.. Отказах се от немския и ще запиша испански- мисля, че няма смисъл да се тормозя. Останалите предмети, които ще уча също са интересни или поне така звучат. Факултетът ни е на прекрасно място в типично австрийско селце до планината, целият е облицован с дървесина (бор 
) и вместо прозорци има огромни витрини, които гледат към прекрасните Алпи. Селцето се казва Кухл, а университетът ни се намира в друго селце, което се казва Пух. 
Сладко, нали.
Най-хубавото е че всички спортове в университете тук се водят към един и същи университет, University of Salzburg, и поради тази причина имаш огромен избор. Така ще запиша Basic курс по парапланеризъм, който струва само 85 евро. На път съм да осъществя една мечта!
Тази седмица освен това ходихме да се пързаляме с шейни. Знам, че не звучи толкова екстремно колкото беше, но наистина това беше едно от най-ненормалните преживявания, които съм имала. През цялото спускане, което отнема около 10 минути, имаш усещането че играеш в някаква игра, с разликата, че ако изхвърчиш от хълма, ще усетиш болката наистина. Нямаш право на втори живот. Беше толкова забавно! Едно от най-забавните неща, които съм правила. На няколко пъти се спуснахме двете с Илето и се пребихме поне три пъти с шейната. Препоръчвам го на всеки да го направи! Скоростта която развиваш е горе долу пропорционална на синия отеннък на кожата ти след като свърши деня. Да, всичко ме боли, вече втори ден. Това беше нещо средно между яздене на кон с каубойски подмятания, спускане с бобслей, ски, летене и боулинг, където топката си ти с шейната, а кеглите са останалите хора на пистата. Илето най-много я биваше в частта с боулинга! 
Освен това ходихме вчера до най-високия хълм в Залцбург, откъдето има невероятна гледка към планините и към града де, но на мен повече ми харесваха планините. Поснимахме се, посмяхме се, после отидохме до едно африканско кафене, където пихме чайове и кафе. Отсега нататък ще си правя само мока с кардамон! Как не съм го опитвала досега! Невероятно е!
От гледна точка на храната, придържаме се към Clever. Тук Clever-а е навсякъде, не само в Billa. Кисело мляко за 30 цента, хляб за 50 цента. До нас има и био супермаркет, естествено огромен, според стандартите на държавата, където мисля да отида на разузнаване. По принцип като готвим и се събираме с останалите колежки от България и винаги на гости ни е някой от другите Еразмуси. Още не сме си изградили навици. Мисля да публикувам по някой полезен и интересен факт или случка, която ми се се случила. Засега не мога да се сетя, понеже все още ми се спи, поради липсата на кафе в този град. Става въпрос за истинско, хубаво кафе, а не вода с няколко прашинки.
Та има един французин, който е учил в училището на Марион Котияр и дори са ходили да пушат на едно и също място в двора. Това със сигурност не е полезен факт, но както и да е.
Утре заминавам за Дания. Уъркшопа на LEGO започва във вторник и утре общо взето е ден за събиране на всички участници в хотела във Вайле. Още не мога да повярвам, че трябва да сменя три самолета за да стигна до там. Мисля да не се притеснявам все още, понеже и представа си нямам колко е значимо това. Ще дам най-доброто от себе си, пък каквото ще да става. Сигурно няма да пиша през тази седмица, тъй като програмата ще бъде натоварена и ще имам много да мисля по нещата, които ще ни преподават във фабриката и изобщо на самия уъркшоп.
Алекс и Щефан, хостовете ни, заедно с мен и Илето
По време на почивка между спусканията с шейните
Със Звездичката пред планината и градчето
Белият замък и градецът. Разходки, сняг, студ, планини и малко слънце
