Mayyanova

Първа седмица в града на белия замък

mayyanova — Tue, 21 Feb 2012 00:01:08 +0000

Измина вече една седмица от престоя в Залцбург и вече почти научих транспорта и хубавите места. А те са навсякъде около него, понеже навсякъде има планини. Не помня точно какво се случи, освен че се запознах с много хора от навсякъде по света, чак дори и от Бутан. Тук просто по всяко време на денонощието някой идва да се запознава с теб. В моята специалност Design and Product Management преобладават испаноговорящите, а в съседната специалност франкофоните… какъв късмет. Има и двама от Белгия, но те в Белгия говорят по хиляда езика, така че.. Отказах се от немския и ще запиша испански- мисля, че няма смисъл да се тормозя. Останалите предмети, които ще уча също са интересни или поне така звучат. Факултетът ни е на прекрасно място в типично австрийско селце до планината, целият е облицован с дървесина (бор ) и вместо прозорци има огромни витрини, които гледат към прекрасните Алпи. Селцето се казва Кухл, а университетът ни се намира в друго селце, което се казва Пух. Сладко, нали.
Най-хубавото е че всички спортове в университете тук се водят към един и същи университет, University of Salzburg, и поради тази причина имаш огромен избор. Така ще запиша Basic курс по парапланеризъм, който струва само 85 евро. На път съм да осъществя една мечта!
Тази седмица освен това ходихме да се пързаляме с шейни. Знам, че не звучи толкова екстремно колкото беше, но наистина това беше едно от най-ненормалните преживявания, които съм имала. През цялото спускане, което отнема около 10 минути, имаш усещането че играеш в някаква игра, с разликата, че ако изхвърчиш от хълма, ще усетиш болката наистина. Нямаш право на втори живот. Беше толкова забавно! Едно от най-забавните неща, които съм правила. На няколко пъти се спуснахме двете с Илето и се пребихме поне три пъти с шейната. Препоръчвам го на всеки да го направи! Скоростта която развиваш е горе долу пропорционална на синия отеннък на кожата ти след като свърши деня. Да, всичко ме боли, вече втори ден. Това беше нещо средно между яздене на кон с каубойски подмятания, спускане с бобслей, ски, летене и боулинг, където топката си ти с шейната, а кеглите са останалите хора на пистата. Илето най-много я биваше в частта с боулинга!
Освен това ходихме вчера до най-високия хълм в Залцбург, откъдето има невероятна гледка към планините и към града де, но на мен повече ми харесваха планините. Поснимахме се, посмяхме се, после отидохме до едно африканско кафене, където пихме чайове и кафе. Отсега нататък ще си правя само мока с кардамон! Как не съм го опитвала досега! Невероятно е!
От гледна точка на храната, придържаме се към Clever. Тук Clever-а е навсякъде, не само в Billa. Кисело мляко за 30 цента, хляб за 50 цента. До нас има и био супермаркет, естествено огромен, според стандартите на държавата, където мисля да отида на разузнаване. По принцип като готвим и се събираме с останалите колежки от България и винаги на гости ни е някой от другите Еразмуси. Още не сме си изградили навици. Мисля да публикувам по някой полезен и интересен факт или случка, която ми се се случила. Засега не мога да се сетя, понеже все още ми се спи, поради липсата на кафе в този град. Става въпрос за истинско, хубаво кафе, а не вода с няколко прашинки.
Та има един французин, който е учил в училището на Марион Котияр и дори са ходили да пушат на едно и също място в двора. Това със сигурност не е полезен факт, но както и да е.
Утре заминавам за Дания. Уъркшопа на LEGO започва във вторник и утре общо взето е ден за събиране на всички участници в хотела във Вайле. Още не мога да повярвам, че трябва да сменя три самолета за да стигна до там. Мисля да не се притеснявам все още, понеже и представа си нямам колко е значимо това. Ще дам най-доброто от себе си, пък каквото ще да става. Сигурно няма да пиша през тази седмица, тъй като програмата ще бъде натоварена и ще имам много да мисля по нещата, които ще ни преподават във фабриката и изобщо на самия уъркшоп.

Алекс и Щефан, хостовете ни, заедно с мен и Илето

По време на почивка между спусканията с шейните

Със Звездичката пред планината и градчето

Белият замък и градецът. Разходки, сняг, студ, планини и малко слънце

Workshop Day 1

mayyanova — Mon, 20 Feb 2012 20:34:01 +0000

Мечицата я направих в автобуса за Залцбург. Това е една от последните бели мечки останали на планетата и първата със син нос и сини уши! Тя ще обиколи Европа това лято и това е първото й пътуване- Дания, в градовете Вейле и Билунд.

Salzburg Oesterreich

mayyanova — Mon, 13 Feb 2012 12:54:04 +0000

Дойде и моят ред да посетя друга държава с цел да се образовам по европейски! Градът е Залцбург, държвата Австрия, планината Алпи. Естествено, че ще има планина.
За да бъде по възможно най-български изпращането отне една седмица, а пътуването повече, от очакваното. 23 часа с автобус, който на границите стоеше по 3 часа и имаше многобройни приключения с багажа в типично снежна и студена обстановка посред нощ в Хърватска и Словения. Тази интересна част сигурно беше за компенсация на скучните гледки през Сърбия, когато единствено се радвахме на дневна светлина. Снегът обаче беше разкошен, а екипажът на автобуса е бил най-добрия. Поне те така казваха. Направихме си малко парти вечерта и те се грижеха много за нас, тъй като ние- четири момичета, студентки- явно бяхме най-специалните пътници, въпреки че си бяхме взели билети на половин цена и пътувахме най-евтино. Късметът е с нас от самото начало, надявам се и да продължи все така до края на приключението в Остерийх(ш).
Първи признак на късмет- Автобуса закъсня, което въпреки всякакви правила си е чист късмет, понеже иначе трябваше да стоим на гарата 4 часа през нощта, докато стане сутрин. Така пристигнахме с три часа закъснение и денят вече беше започнал.
Втори признак- Дойде едно бъди и ни взе всичките осемстотин куфара и раници и ни ги пренесе с колата си до хостела. Освен това, после пренесе и багажа на мен и Илето до момичето, при което сме на CouchSurfing.
Трети признак- Хората, при които сме на гости снощи бяха супер изморени и нямаха нищо против да си легнем всички в 8 часа. Когато не си спал 30 часа и се надяваш да си легнеш по-рано е наистина цяло чудо да си намериш място за спане!
Четвърти признак- Мястото, където сме на гости е в най-прекрасната част на Залцбург, до белия замък и планината и е прекрасно, хората са прекрасни, слушаме реге, ядем здравословна храна, любимия шоколад на момчето е Ritter Sport с марципан, а момичето дори учи нашата специалност в университета. На всичкото отгоре сега трябва да ходим до там, а ние незнаем как и те имат работа там и ще ни закарат.
Пети признак- Австрийският език е истински меден еликсир в сравнение с немския език! За част от времето дори забравяш че си в немскоговоряща страна, ми те говорят като хора!
По принцип никога не съм имала блог, но и тъй като няма какво да разказвам толкова много, те са все малки и хубави неща, пиша доста подробно. Хората са някакси приятни, но все пак още нищо не сме видели. Вече почваме да си планираме ходения наляво и надясно. Предполагам че ще ядем повечко картофи и ще дадем доста пари за транспорт.
Едно знам, ще има много йога, много креативни изпълнения и ще дишам повече въздух, ще виждам повече природа и надявам се,че всичко ще бъде много, много хубаво!

С любезното съдействие на Google:

Пролет и лято

mayyanova — Tue, 04 Oct 2011 11:46:58 +0000

Захарен памук

mayyanova — Tue, 04 Oct 2011 11:39:22 +0000

Marion II

mayyanova — Sat, 10 Sep 2011 20:23:46 +0000

Човекът, който обича и мечтае…

mayyanova — Sat, 10 Sep 2011 20:01:59 +0000

Marion

mayyanova — Sat, 10 Sep 2011 19:54:44 +0000

Il commence….

mayyanova — Mon, 05 Sep 2011 20:54:24 +0000

По случай невероятния Ван Гог, който със сигурност не е бил на моето мнение, озаглавих първия си пост с две простички френски думи. Дори незнам дали първото може да се брои за дума. Френски- Ван Гог? Да, със сигурност не е французин и със сигурност крайно се разграничава от тия щастливи хора. Но може би от целия му живот, доклокото имам някакви познания, най-много му е допадал Париж.. хълмът Монмартър с всичките прекрасни прекрасности, обаянието на новата епоха, която настъпва в изкуството.. с импресионистите и т.н.. Те като че ли не са обаче, най-интересната част.. Тулуз-Лутрек и Гоген.. мисля че те са били rзмежду най-вдъхновяващите, освободилите се от академичните правила, художници по неговото време.. Както и да е, всъщност аз наистина не знам много от история на изкуството.

В този блог ще споделям с вас нещата, които правя и дай боже, някой ден, някой човечец може и да се загледа в тях и да реши, че ги харесва. Освен това ще споделям и разни мои вълнения около пътешествия и интересни събития или просто разни съмнения и емоции.

Все още нямам фотоапарат и незнам как точно какво ще снимам и споделям, но ще оставя това в тайна, дори и от самата себе си.

Eдна от любимите ми на Тулуз-Лутрек… В леглото.